Венцислав Петков

 

Реформата, касаеща съдебните заседатели е тема, която придоби голяма обществена значимост в последно време. Видно беше, че представителството на гражданите в съдебната зала се нуждаеше от промяна, но формулата, по която това да се случи, трябва да се прецизира максимално точно, поради което се нуждае от сериозни дебати.

Доброволно или задължително участие

Понастоящем съдебните заседатели се избират с гласуване от общинските съвети, които ги предлагат на съответния съд. Кандидатурите им се разглеждат от комисии, като всеки общински съветник може да предлага свои кандидати. От гласуването отпадат кандидатите, получили най-малко гласове. След като утвърди избраните кандидати, Общинският съвет ги изпраща на съответния съд. Така общите събрания на окръжните, апелативните, военно-апелативните и специализираните съдилища гласуват предложените кандидати, а мнозинството за вземане на техните решения е обикновено. В тази система ясно се откроява партийното начало и липсата на възможност за всеки гражданин да стане съдебен заседател, доколкото съветниците от различните партии лобират с всички сили и средства за своите кандидати. Човек, подал молба като кандидат заседател директно в общинския съвет, без да минава през централата на някоя партия, има чисто теоретичен шанс да успее. Тази концепция остава впечатлението, че съдебните заседатели в момента присъстват при разглеждането на делата повече за отбиване на номера, отколкото да притежават реална тежест при вземането на решения в съдебната зала. Поради тази, както и по ред други причини,  у нас започна да се повдига темата дали участието на съдебни заседатели да бъде доброволно или задължително. В САЩ и някои страни от Западна Европа всеки гражданин може да стане съдебен заседател на случаен принцип, като се изтегли например личният му осигурителен номер чрез жребий. Подобна схема у нас би могла да заработи с избор на лице по ЕГН. Така длъжността се превръща в изпълнение на граждански дълг.

Не е тайна, че мотивите на кандидатите за съдебни заседатели и действащите такива у нас в една голяма част от случаите са чисто финансови, т.е. водещо при тях е възнаграждението, а не чувството за дълг. Повечето от хората са пенсионери, студенти или други хора без постоянна трудова заетост, т.е. лица с очевидна нужда от финансови средства, за които това е преди всичко възможност за реализиране на доход за преживяване, а не почитна длъжност с редица правни и морални отговорности.

Идеята на правосъдното министерство да се разшири достъпът на гражданите до участието в съдебния процес е прекрасна по своето естество. Има, обаче, едно “но”. Ведомството държи това да стане чрез вписването на кандидат заседателите в нарочен регистър по тяхно собствено желание, т.е. да се възприеме принципът на доброволно участие. Дали обаче това може да гарантира качеството на кандидатите и тяхната квалификация? Отговорът не е еднозначен, тъй като е твърде вероятно като кандидат заседатели да се впишат хора с по-ниска квалификация, роми, безработни и т.н., тъй като засега хората, които имат добра работа и квалификация, стоят далеч от такъв тип ангажименти, които могат да им попречат при изпълнението на основната им трудова дейност.

Други подходи

Според друга идея за реформа, изборът на съдебни заседатели да се извършва чрез преки избори от жителите на съответната община. Такъв подход, освен финансово непосилен, изглежда и морално неоправдан с оглед на днешната ситуация в страната, в която думата избори е изцяло натоварена с негативен контекст и гражданите са загубили доверието си в съществуващата избирателна система. Едва ли някой иска негативните явления като купуване на гласове, например, да се отпечатат и върху избора на съдебните заседатели. На фона на случващото се в момента, в такива избори едва ли биха участвали голям брой жители на съответната община, което ще лиши произведените на тях резултати от гражданска представителност.

Идеята за организация на статута на съдебните заседатели по подобие на този в САЩ и Великобритания – т.нар. съдебно жури, също има своите привърженици у нас. Там съдебните заседатели се произнасят единствено по въпросите на вината, а присъдата се постановява от професионалните съдии. Такава реорганизация изисква твърде много финансови ресурси, които не са по силите на оскъдния ни бюджет, смятат запознати. А и чисто организационно това ще отнеме много време и желаните резултати няма да дойдат бързо.

Конкурс

Един от най-добрите варианти за подбор според юристите е формирането на конкурсно начало при съдебните заседатели при наличие на доброволното начало – подаване на заявление за кандидатстване от тяхна страна. Това би могло да стане на два етапа – писмен тест, където би могло да се провери нивото на обща и правна култура на кандидата, както и устно събеседване с участието на съдии, които да преценят познанията, комуникационните умения, мотивацията и възможностите за работа в екип на кандидатите, с които ще работят за в бъдеще. Може да се каже, че мотивацията за съдебен заседател е водеща и тя трябва да се изследва много внимателно. При всички случаи, подборът не бива да залага само на спазването на формалните изисквания на закона при избора, а трябва да се заложи на едно по-задълбочено проучване на съответната кандидатура, смятат юристи. Появиха се гласове и в посока съдебната власт да избира директно заседателите и да изземе тази функция изцяло от общинските съвети, които сега на практика диктуват по-голямата част от изборната процедура. Така няма да се размива отговорността за избора и ще се работи в по-тесен синхрон и взаимовръзка със съдиите, мотивират се защитниците на подобен подход.

Граждански контрол

Отърсването на института на съдебните заседатели от политическата окраска е една от първостепенните задачи на родния законодател. Дали това ще стане чрез отнемането на правомощията на общинските съвети за избор на кандидати или чрез формирането на механизми за по-интензивен граждански контрол върху избора на заседатели, е без значение, стига резултатите да бъдат налице. Такива механизми за участие на гражданите при избора на съдебни заседатели могат да бъдат обществено обсъждане на кандидатурите, което включва публикуването им на официалните интернет страници на съответните общини, осигуряване на публичност на заседанията на комисиите в общинските съвети, при които се взимат решения за избора им, и др. Така гражданите ще могат да си съставят своя собствена оценка за качествата на съответния кандидат. Участието на гражданите може да придобие характер и на непосредствено издигане на кандидати за съдебни заседатели от инициативни комитети и неправителствени организации. От друга страна, би било подходящо да се предвиди на законово ниво и някакъв тип отчетност на дейността на съдебните заседатели пред гражданското общество. Ако те бъдат задължени през определен период от време да дават информация за извършеното от тях пред гражданското общество, това ще има ефект и за по-високата степен на информираност на гражданите, и мотивиращ и дисциплиниращ ефект спрямо самите съдебни заседатели. Само по този начин гражданите и неправителствените организации ще придобият усещането, че представителството на гражданите в съдебната власт е реално, а не е само на хартия.

Обучения

Изложените по-горе въпроси поставят на дневен ред и друг проблем, а именно обученията и повишаването на квалификацията на съдебните заседатели, били те действащи или бъдещи такива. Държавата трябва задължително да вложи средства в подготовката и обучението на съдебните заседатели, за да повиши качеството на правосъдието у нас. Обучението им би могло да се провежда от Националния институт на правосъдието, подобно на съдиите. Така съдебните заседатели ще излязат от ролята на статисти, която често им се налага да играят в момента, и де факто ще бъдат от полза и на обществото, и на самите съдии. Защото в момента, макар и изравнени по статут със съдиите, с еднакво право на глас заедно с тях, съдебните заседатели пасуват. Често пъти те не са запознати с материалите по делото, не задават въпроси на страните, не се съвещават активно и конструктивно със съдиите при постановяването на присъдите. Въпреки, че имат право да подписват присъди с особено мнение и да противопоставят своя глас на съдийския при постановяването на присъдите, те не го правят. Дали от неумение да формулират особеното си мнение или поради нежелание за активно участие в съдебната зала, можем само да гадаем. Но никой няма полза от такъв тип гражданско участие в съдебната зала. Не е нужно заседателите да имат юридическо образование, но за да заемат тази длъжност, трябва да притежават поне елементарна правна и обща култура, която да им позволява да вникват в детайли в проблематиката на съответното дело, за да вземат информиран избор при постановяване на присъдата, гласи преобладаващото становище на юридическата гилдия.

Повишаване на критериите

В същото време критериите за избор на съдебни заседатели изглеждат доста занижени. В момента законовите изисквания гласят, че за да станеш съдебен заседател, трябва да си навършил 21 години, да не си на повече от 70 години към момента на заемане на длъжността, както и да не си осъждан за умишлено престъпление, независимо дали е имало реабилитация, или не. Има и изискване за добро име в обществото, което е чисто субективно и разтегливо понятие, смятат запознати. Очевидна е нуждата от повишаване на критериите за заемане на такава длъжност. Това би могло да стане с въвеждането на тестове за психологическа и физическа годност за заемане на позицията, както и преценка на нравствените и моралните качества на кандидатите от страна на етична комисия, подобно на кандидатите за съдии и прокурори. Успешната кандидатура изисква да се добавят още и автобиография, както и препоръки от предишен или настоящ работодател, за да се проследи трудовият опит на лицето. Не по-малък проблем за осигуряване на квалифицирани кадри за такива длъжности е фактът, че съдебният заседател трябва често да отсъства от основната си работа, ако има постоянна такава. Заетостта му като заседател достига до 60 дни в годината, което кара много от работодателите да създават спънки на своите подчинени, които са избрани за съдебни заседатели. Ето защо въвеждането на едно изискване за наличие на писмено съгласие на работодателя за изпълняваната от неговия служител функция на съдебен заседател може да предотврати последващи главоболия за самия него и да премахне пречките за изпълнение на функциите му в съдебната зала.

Промени в статута

Редица обстоятелства в статута на съдебните заседатели се нуждаят от нова законова уредба или преуреждане на действащата такава. На първо място, понастоящем те не са задължени да подават декларации за наличие на конфликт на интереси. Това обстоятелство може да създаде впечатление у непредубедения гражданин, че са възможни обвързаности между заседателите и частни, респективно корпоративни интереси. Ето защо възниква необходимостта от подаването на такива декларации от тяхна страна. Освен това, бидейки на публична длъжност, тяхното имуществено състояние също трябва да се следи както с подаването на съответните декларации от тяхна страна, така и от Сметната палата, за да се види законово ли се изменя то по време на мандата им. По-нататък законодателят следва да уреди несъвместимостта на статута на съдебните заседатели с този на други професии или длъжности, при упражняването или заемането на които възниква обосновано съмнение за безпристрастност и конфликт на интереси. Такива, например, са адвокатската професия, висши служители в МВР,  ръководни позиции в органите на политическите партии и др.

Поради факта, че напоследък натискът над съдебните заседатели и заплахите за сигурността им се увеличават, необходимо е да се предвиди на законодателно ниво и осигуряването на защита за съдебните заседатели от страна на държавата, сходна с тази на съдиите, прокурорите и следователите по член 216 от Закона за съдебната власт. Само по този начин те ще се чувстват защитени и сигурни, а мобилизацията им за качествено, принципно и безкористно изпълнение на служебните им задължения ще бъде на високо ниво.

Самоорганизация

Не на последно място, нивото на самоорганизация на съдебните заседатели в момента не е на необходимата висота. Съветът на заседателите, като техен върховен орган и посредник в координацията между тях, съдиите и гражданите, като че ли остава безгласна буква при решаването на проблемите на съсловието им. Общи събрания на съдебните заседатели също се провеждат сравнително рядко. Ето защо е необходимо самите заседатели да възприемат присърце ролята си като гражданска мисия и чрез своите представителни органи да засилят контактите си със съдебната и законодателната власт, да се борят за повишаване на статута, ролята и функциите си както при разглеждане на делата, така и в обществото. Както е известно, в нашата държава действа принципът, че колкото по-добре се самоорганизира един организъм, толкова по-устойчив е той на негативни външни влияния и намеси. И естествено, по-високото ниво на самоорганизация формира респект и тежест в очите на останалите страни, с които съответната структура влиза в служебни взаимодействия.

Изводите

 

Реформата, касаеща съдебните заседатели не е задължение, произтичащо от натиск на ЕС, а очевидна практическа необходимост. Час по-скоро е необходимо да се излезе от сянката на политическите пристрастия при избора на съдебни заседатели и да се осигури необходимата публичност на процедурата по кандидатстване и подбор.

Вече е дошъл моментът за издигането на тази публична длъжност на едно качествено различно ценностно ниво, което да бъде в синхрон с ключовата роля при решаване на делата, които това съсловие притежава по закон. Държавата трябва да създаде механизми за привличане на мотивирани и квалифицирани кадри за съдебни заседателичрез предвиждането на прозрачност на подбора, прецизност в отсяването на кандидатите, различни стимули за добро и качествено изпълнение на задълженията, ефективна защита при осъществяване на служебните им задължения. Колкото и скъпа да е цената на реформата във финансови, законодателни, времеви и организационни измерения, тя трябва да се плати в името на по-ефективен граждански контрол в правосъдната дейност, който създава чувство за справедлив и обективен съдебен процес. Само по този начин ще се създаде трайно впечатление за ефективно гражданско участие в съдебната зала, а не за изпълнение на дирижирана постановка от партийните централи.